Планината Беласица - чинари, кестени и водопади

Отдавна исках да отида в Беласица. На 3 март се отправихме натам, съпроводени от чудесно време. В момента в София вали сняг ... Баба Марта, какво да се прави.

Хапнахме в Сандански, където беше слънчево и топло. От там отидохме на Самуиловата крепост, в която имаше организирана група от ученици (браво на учителките!) и индивидуални посетители. Входът в този ден беше безплатен. Крепостта е на много живописно място. До реката, сред огромни дървета. Направени са кътове за отдих и съоръжения за посетители в неравностойно положение.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Чинарите около Самуиловата крепост

Макет на крепостта


Голямата землянка на крепостта с разкрита пещ в югозападния ъгъл

Подът на землянката е осеян с монети

Изглед от кулата

Между планините Огражден и Беласица минават два успоредни пътя. От крепостта тръгнахме към село Самуилово, където нощувахме при прекрасния домакин Вальо. Той веднага ни насочи кои водопади можем да видим в оставащите часове на деня. Тъй като Беласица е непозната планина, доскоро недостъпна, поради разположението си на границата между три държави, тя се изучава от много скоро. Самият Вальо е откривател на част от водопадите.

Срамежливият водопад (21 метра) се намира по течението на река Камешница и до него може да си стигне както от село Самуилово, така и от съседното село Камена. Ние избрахме втория вариант. Над селото има място за паркиране и остатъци от някога работещи бунгала. Много приятно място в гората и доколкото видяхме, посещаемо. Повървяхме и стигнахме до една беседка. Пътеката е ясна, на места с дървени стъпала. От беседката надолу следва стръмно спускане, но има стъпала и парапети. Водопадът е много красив и по всяка вероятност лятото там е много прохладно и приятно. Нагоре по реката има още водопади, но разходката отнема половин ден и нямахме време за тях.

Следващият водопад, към който ни насочи Вальо, е в чинаровата гора над село Скрът. Оставихме колата в близост до църквата, мястото е удобно и въпреки черния път е достъпно за лек автомобил. Към водопад Мангъро:

Водопад Мангъро

Свечери се и отидохме да си починем за следващия ден, предстоеше връх Конгур.

В ранното утро на Тодоровден не пропуснахме местната забележителност в Самуилово, Бялата чешма. До нея се стига по кратка, но стръмна пътека. (Има и път :) ) Изненадата е голяма, защото около чешмата има много голямо облагородено пространство за игра и отдих, дори сцена.

Огромните чинари са навсякъде и усещането е вълшебно.

Бялата чешма. По времето на Първата световна война в землището на селото е разположена Шеста пехотна бдинска дивизия, която през 1916 година построява възпоменателна чешма-паметник.

Сбогувахме се с домакините от Самуилово. В Петрич хванахме пътя към хижа "Конгур". Минахме отбивката за хижа "Беласица". От отбивката за Вършилото нататък пътя става черен. Беше много кален, но проходим. Минава се покрай няколко полянки с къщички и места за отдих. При последната оставихме колата и през гората се качихме до хижата през гората. Тя е бивша застава. Вода няма, била замръзнала. Как готвят и чистят не разбрах. Много нелюбезни стопани и зло куче, вързано пред хижата. Палец надолу за хижа "Конгур".

От нея нагоре вече беше снежно. Има маркировка, но имаше и стъпки на други туристи, които следвахме.

При излизането ни от горския пояс се ширна панорама към върховете на Беласица, цялата Огражден, Славянка, Пирин и Рила. Гледката е великолепна. Температурата беше идеална, времето - ясно и слънчево, но задуха силен вятър.

От хижата до върха чистото време на изкачването е 2.30 минути. Ние направихме една по-дълга почивка на масата с пейките до кръста над горския пояс. Ходенето е приятно, въпреки че наклонът е сериозен през цялото време. Беласица е много стръмна планина.

На път за връх Конгур


Връх Конгур

Връх Конгур е висок 1951 метра. Южно от него на гръцка територия има две запустели сгради, които се използват от туристите като заслони за почивка. Гледката е към езерото Керкини, известно с богатата си флора и фауна и е едно от най-известните места за наблюдение на птици. Връщането към хижата и автомобила беше бързо. Единствено възпрепятствано от няколко затъвания във вече омекналия сняг. Беласица е много красива планина, очарова ме дори през зимата. С радост бих отишла отново за да видя и другите върхове и водопади.

Линк към част II