Стара планина - хижа "Свищиплаз"

В деня на балотажа нашата група имаше среща в град Златица, за да се качи до хижа "Свищиплаз". Не е (много) далеч от София и маршрутът е осъществим в късия ноемврийски ден.

В Златица първо спряхме на пазара да закусим банички и да питаме къде е "Спасовото кладенче". Получихме упътване, което ни отведе до гарата. Прекрасна сграда, чиято локация обаче няма общо с мястото, което търсехме. От там ни казаха как да стигнем и този път успяхме.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Храм "Св. Възнесение", в началото на пътеката за хижата

Има голям паркинг, от който тръгва път за коли за хижата и пътека за пешеходци. Всъщност в началото е едно много дълго стълбище, което води до параклиса на хълма.

Според наставленията на хижаря най-важното е в никакъв случай да не пресичаме реката. Винаги да се движим така, че реката да е отляво. Пристигайки на една поляна има огромен шанс да се изкушите и да пресечете реката. Защото от отсрещната страна има някаква маркировка. Но не бива. Навътре в гората от правилната страна има табелка за хижата. И малко след това ние изгубихме маркировката. Мястото е много сложно за ориентиране, пътеката е потънала в шума и въобще не е ясно накъде да се върви. Като се влезе в горичката, трябва да гледате за реката, да не я губите от поглед. Пътеката продължава над нея. Това го разбрахме на връщане :) Отиването ни беше по следния начин: централно нагоре през гората. Стигнахме до една пътека, срещнахме човек на кон. Каза да продължаваме нагоре през гората. И така стигнахме пътя. По който малко след това мина хижаря и предложи да качи най-изморените от нас, но никой не се възползва :)

Есенната гора в Стара планина

Повървяхме още 2 километра по пътя и стигнахме хижата.

Хижа "Свищиплаз"

Гледки към старопланинското било

На х. "Свищиплаз" спах четвъртата вечер от прехода Ком-Емине и останах с отлични впечатления. Хижарят е много сърцат човек, тогава, както и сега ни посрещна превъзходно. Има чай, за който той не иска пари. Поприказвахме много хубаво, стоплихме се край печката, хапнахме нашата си храна и се върнахме. Този път минахме по пътеката. Отне ни два часа. Много стръмно спускане през цялото време. Всъщност останахме доволни от нашия подход през гората без пътека, защото бяхме направили много по-щадящо изкачване.

Не препоръчвам подобен начин обаче, защото не следва никакви пътеки.