Велинград - част III

Again and again and again... Както се пее в една песен :)

В събота, 27 август 2016, заведох децата на въжената градина в Ракитово, където много обичат да ходят. Този път аз не се пуснах по виа ферата :) Но докато девойките се забавляваха изведнъж ми хрумна да отидем до пещера Лепеница. Стопанисва се от същото дружество - "Суткя". Обясниха ми как да излезна от Ракитово и по един прекрасен асфалтов път, който минава през живописна гора, стигнахме до някаква махала. Не си спомням името й. Там са тези табелки:
Вариантите са два:
- По шосето няколко км асфалт, и още 3 по чакъл;
- По пътеката пеш, няма и километър.

Ние продължихме с колата. Черният път става, няма опасни места за автомобила. Мислех си, ето затова си купих нови амортесьори, за да им взема здравето и на тях :)

Лепеница е необлагородена пещера. В нея се влиза само с водач и с екипировка. Дават гумени ботуши, каска и челник. Преди време челниците бяха най-различни и някои доста слаби, сега са еднакви и са хубави. За под каската дават боне за еднократна употреба. Както и чували за смет, които се обуват на краката преди ботушите :) Много добре е измислено.
Нашата група беше от 6 човека, 4 от които деца, с двама водачи. Пещерата е разделена на 3 етапа - 200, 420 и 600 метра. Ние стигнахме до 420. Изкарахме два часа вътре. Толкова неусетно минаха. Не бях влизала в по-красива пещера. Най-хубавото е, че човек сам открива и се възхищава на формите, сътворени от природата. Накъдето и да си светне с челника :) Водачите бяха чудесни. Аз искрено им благодаря. Нямах никаква представа как ще се чувствам в дън земята, особено когато ни казаха да изгасим светлините, за да видим какво е да си "като в пещера". Но цялата група беше много спокойна и се забавлявахме прекрасно.

Тигровите шарки

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!


Из пещера Лепеница




Още кадри от пещера Лепеница





Емблемата на пещерата - Цепката



Входът на "Лепеница"


Преди време сме идвали от Велинград до пещерата. Тогава пътят все още ставаше за лек автомобил. Вече не става. Бил съвсем разбит. 

Цената за влизане в пещера Лепеница не е символична, но си заслужава до последната стотинка и всеки изминат километър до нея. Благодаря на водачите за професионализма, търпението, отношението, закачките, чая, сертификатите, поканата пак да отидем :)

Ще си носим лопати ;)

***

Отдавна не бяхме ходили до езерото Клептуза. В търсене на пътеката за местността Просце се качихме на параклиса "Св. Илия", който е съвсем близо до езерото. Другата пътека, която минава под тази за параклиса и е обозначена с маркировката за "Просце", всъщност е затворена от паднали дървета. До параклиса видях това сърце:


Пътят за камиони, там е и табелата за "Просце". Точно зад параклиса.



Параклис "Св. Илия"

Клептуза


Най-любимото ми място край Велинград е при параклиса "Св. Георги". Оказа се, че и там има сърце, оформено от камъни. Не зная кой ги е направил, но по всичко личи, че е било скоро.

До скоро!
 ***
5.12.2016
Здравейте отново с още хубавини от планината край Велинград :)

Валя голям сняг и очаквах да ни посрещне зимна приказка. Но почти всичко се беше разтопило. През целия уикенд времето беше прекрасно. Слънчево, ясно и приятно топло.
След традиционното ни посещение на параклиса "Св. Никола" през Гергевана и топлия басейн ни се искаше нов маршрут в гората.

Тогава нашите приятели ни разказаха за скалите Баба и Дядо. 
Отправна точка е едноименната кръчма, която е в подножието на пътя за Юнодла. На метри от нея се издига чисто нов хотел, наречен ARTE. Кипеше бурна дейност по почистване и вкарване на мебели. Вероятно за Нова година ще работи. 
След кръчмата "Баба и дядо", трябва да продължите около 100 метра по пътя до тази ограда:


Пътеката е нагоре. Държахме вдясно. Стига се до едни скали на поляната в причудливи форми. Но те не са тези, които търсехме :). Продължихме над тях вдясно. 




Има много изпопадали и изсечени дървета, но до Баба и Дядо се стига лесно. Има паднал постамент с плоча:







От скалите се разкрива чудесна панорама.

След това пътеката продължава и подсича едно голо "било", отвъд което е всъщност основния път за "Св. Никола" и е недалеч от "Св. Георги".
Продължихме през гората и съвсем скоро се спуснахме надолу. Излезнахме над Вельова баня, откъдето и бяхме тръгнали.
Това е много приятен кръгов маршрут за около час и половина, с почивка на скалите и съзерцание на гледката от тях.

***

Всеки път откриваме нещо ново. Така около 24 май 2018 между капките стигнахме до връх Острец, до Елин връх (за който съм разказвала) и до Пашови скали.

До връх Острец синът ми беше ходил с колело. Аз обаче не се бях качвала. Семейно пеша тръгнахме нагоре. Пътеката започва от паркинга на хотел "Макси". Първо по стълбите, след което навлиза в гората. В по-голямата си част изкачването е много плавно и приятно. Видяхме десетки видове гъби, но не от популярните ядливи :) Набрахме хубава мащерка. Пътеката минава край Вазова поляна, където има заслон. Отбивката към поляната е по желание.

 На върха се строи голяма църква "Св. Георги".




Гледка от връх Острец

Вазова поляна

:)
Тъй като бяхме докарали велосипедите, решихме мъжката част да покара на Юндола до Пашови скали. Пътеката започва от параклиса "Св. Петка", който е вляво на шосето ако се идва от Велинград. Оставихме колата до него и едни с колела, други пеша, тръгнахме към скалите. Разходката е под 30 минути в едната посока. Зависи колко се разсейвате :) Пътеката се движи покрай оградата на дивечовъдното стопанство. Носи се слух, че ще спрат достъпа до скалите от там, дано да не се случи.

Параклис "Св. Петка", Юндола



Поляната на Пашови скали и таблото с панорамата



Има указателна табела с върховете и селищата, които се виждат и техните наименования. От огромна полза е. Връх Голяма Сюткя се извисява над всичко. Вижда се и село Аврамови колиби (Аврамово) - най-високата гара на Балканите. 

С огромна благодарност, че пак бяхме там и пак открихме нови красоти и в очакване на следващите.

***
2020 година

Цяла година липса на Велинград в блога, но за сметка на нови места и разкази.

Този януари се усеща като април, над града на слънце през деня става за къс ръкав!

Новото ми откритие са "Уличките", над Стария чарк. Да преговорим: "Гергевана", църквата "Св. Николай", Стария чарк. Това е само един от възможните маршрути. Над Велинград е плетеница от пътища и пътеки. За мое съжаление става все по-урбанизирано.

"Уличките" са местност, в която има много големи скални блокове. Вода няма, но има навес и голямо огнище. Колко време ще ви отнеме разходката от "Стария чарк" до "Уличките" е много интересен въпрос. Да кажем, че от града до горе са 1,5 - 2 часа с почивките.






Из "Уличките"










До нови срещи в планините!

Велинград - част II
Велинград - част I


Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!






0 Коментари