Южни морски - български, гръцки и испански :)

Южното Черноморие 
От няколко години ходим на море на едно и също място, на Буджака край Созопол. Днес се усетих, че всъщност никога не съм писала за възможните приключения в района :)
Освен това се върнах от Гърция, изпълнена с противоречиви чувства и ми домиля за моето море.

На Буджака отсядаме в апартамента на приятели и по този начин нямаме съприкосновение с хотелиери и ресторантьори. Сядаме на заведение в много краен случай. Легенди се носят за хигиената по ресторантите, но за мен и отношението на персонала е много важно, а там такова липсва. В последните години и с магазинерите много трудно намирам общ език. В Ахтопол ни дадоха за проба мухлясали плавници и предложиха след като си ги купим, да си ги измием. Примери много, за съжаление.
Ние обичаме плажа Каваци и ходим в края на юни. Морето е още чисто и ни е относително спокойно.
Харесва ни да се разхождаме до скалите, наречени "Германката". Лобно място на не един човек за съжаление.

Много приятен залив е този до даляна, където е сниман филма "Оркестър без име". До миналото лято изоставената постройка беше пълна с боклуци, а каменистото плажче рай за нудистите. Това лято видях, че са отворили широк черен път надолу, има и паркинг, скъпи автомобили, доста комари, и далянът е ресторант. Впрочем приятно направен, с вкус. По стените има снимки с кадри от филма. От менюто пробвахме 4 вида миди, много са вкусни.
Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и                                    туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

Далянът

На пътя за Каваци малко след Аполония бийч има отбивка към "Крейзи шарк" - водолазен център. С тях можете да откриете подводния свят в близкото крайбрежие. Георги е чудесен човек, поверявам му тийнейджърите напълно спокойна. Моят син вече 3 пъти се е гмуркал с него.
Плажът на Варвара

В Царево


Буджака край Созопол

July morning

Водата на Каваци

На плажа на Варвара

Ахтопол


Скалите "Германката" на Буджака


Синеморец
Това лято, след много отлагания, се качихме на корабчето по река Ропотамо. Пристанът се вижда от пътя за Приморско. Там има някакъв мафиотски проблем, поради който корабчетата не стигат до устието на реката, а се движат нагоре по течението и съответно ви връщат на моста. Разходката трае около 30 минути. Ние имахме голям късмет, защото като пристигнахме едно препълнено корабче тръгна и пуснаха следващото, в което се качих аз с трима тийнейджъри и едно руско тричленно семейство. Капитанът беше изцяло на наше разположение да ни разказваше за реката и за животните. А те са най-вече костенурки. Видяхме десетки костенурки по падналите дървета край бреговете. Когато слизахме, край пристана имаше около 150 човека, организирани туристи, чакаха си реда. Пак да кажа, голям късмет извадихме :)

По река Ропотамо


В стария град на Созопол има действаща църква. От улицата се вижда само покрива й. През юни на чешмата беше окачен следният надпис и аз дълбоко се замислих дали не сме се пренесли в бъдещето: 

Оказа се, че са поръчали надписа за храмовия празник, но са го окачили преди това.




Аликанте
Преди да отидем в Созопол бяхме на гости в Аликанте, Испания по време на нашия Великден. Водата се стопляше осезаемо с всеки изминал ден. Накрая се изкъпах спокойно и аз :)
В Аликанте съм била преди 20 години и си спомнях най-основното. Може да се каже, че то си е съвсем същото. Главната алея, крепостта и плажът. Харесвам града, имам хубави спомени. Там живее моя много близка приятелка, поради което имам усещането, че "плувам в свои води".
Много харесвам храната в Испания. Продуктите в магазина и на пазара са в голям ценови диапазон, но като цяло там човек може да харчи много по-малко пари за хубава храна, отколкото тук.
С новите полети на Wizzair градчето е много лесно достъпно. Когато се върнахме на летище София децата бяха откарани директно на училище за втора смяна :)
Забавно ни беше в Аликанте, но излезнахме и извън него. С кораб до остров Нуева Табарка и с автобус до Бенидорм, до парка Мундомар. Ето малко снимки от испанското ни приключение:

Главната алея в Аликанте - Еспланада


Пристанището в Аликанте



Крепостта Света Барбара

Катедралата до жилището на моята приятелка




Фасадите на къщите в стария град са произведения на изкуството





На крепостта Санта Барбара











Мундомар в Бенидорм






Някой си играе с нас :)


Пътник на корабчето за остров Нуева Табарка







Бих разделила острова на 3 условни части: Тази, където къпането е забранено, но и поради огромното количество птици ми се вижда невъзможно.

Втората част с най-големия плаж.

Третата част с няколко по-малки плажчета. Тя е най-висока и тревата се полюшва от вятъра много красиво.
В Аликанте:
Снимах тази украса миг преди да я свалят.


Гледки, които не биха могли да ми омръзнат.

Друг площад с красиви скулптури в Аликанте

Гърция
Септемврийско море. Повечето ми познати вече познават Гърция наизуст. Време беше и аз да се запозная. С моя разказ едва ли ще кажа нещо, което не знаете. Преди няколко дни тръгнахме напосоки и останахме в Аспровалта. Почти навсякъде се говори български. Намерихме си квартира, като се оглеждахме към балконите и ни настани един българин. Много приятно малко апартаментче. Плажът, главната улица, морската градина, квартирата, всичко беше на едно място. Удобно и спокойно. Туристите бяха най-вече българи, но имаше и доста сърби. В понеделник там има пазар. Много приятно събитие, аз обожавам пазарите. Купих си, естествено, зехтин. В Аспровалта всички искат да се хранят при Димитри, най-известното заведение било. Хубаво готвят.

Лъвът от Амфиполис

Привечер на плажа на Аспровалта
 

Александър Македонски


Тези инсталации ми се сториха много странни и архаични

Маслинки :)
Разходихме се до Ставрос през Неа Врасна и после до езерото Волви. Край езерото седнахме на едно ресторантче на по кафе и поради липсата на хора, може би, ми беше много спокойно и приятно. На визитката пише кафетерия "Скала". В село Микри Волви.
На езерото





Третата вечер отидохме при приятели близо до Неа Перамос до бийч бар "Оазис". В къщата на човека, който държи бара. Там не бяха сменили чаршафите от предните туристи и боклукът не беше изхвърлен. Имаше 1-2 чисти чаршафа, с които се справихме за една нощ, също и с нашите  спални чували и одеало за пикник. Много съжалявам, че дадохме пари на този мошеник. Но там бяха приятелите ни и беше хубава вечер. На сутринта вече валеше. За малко. Но пропуснахме плажа и заминахме на разходка в Кавала, което бяха направили повечето от българите и беше стълпотворение.


Кавала


Крепостта





Тези очи са залели града. На фасадите на някои сгради към тях са добавени кървави сълзи.


След това се прибрахме и спряхме да видим комплекс "Белите скали" край Гайтаниново. Много хубав комплекс, направен и поддържан. Ако не беше сръбската музика в ресторанта и пъстървата, от която спътникът ми след това повръща, всичко би било идеално.









***
Моето сърце си е в България.
Това лято стигнах до морето по най-различен начин: до Аликанте - със самолет, до Созопол - с кола, до Гърция - с кола. Но третото ми и най-специално ходене до море си беше пеша, за 18 дни от Ком до Емине и на него съм посветила отделна статия в блога.








Наздраве с една леко размазана снимка от 11.09 на хижа Трастеная :)  
 

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и                                      туристически агент. Заповядайте на пътуване с нас!

0 Коментари