Люлин планина - между мъглата и снега

Пожелавам ви здрава и щастлива 2016 година!

Част от празничните дни София посрещна в непрогледна мъгла. Решихме да се изкачим над нея и отидохме до Клисурския манастир "Света Петка" край Банкя. Там беше слънчево и топло, а мъглата се виждаше под нас като море. Тук-таме бълбукащи кълбета ни показваха къде са комините на "Топлофикация".

Клисурски манастир "Св. Петка", близо до Банкя

Още кадри от Клисурския манастир


Море от мъгла

Районът е много приятен за разходка, а през топлите месеци от годината по поляните около манастира е пълно с хора, които се забавляват и изкарват по цял ден там.

За мен е голямо неудобство, че няма пряк път за лек автомобил от Банкя до Мало Бучино. Опитах се да разбера дали може да мине кола по един черен път, но за съжаление няма как да стане.

В последния ден със сухо време, на 2 януари 2016, с приятели се запътихме от село Люлин към бившата хижа "Люлин", която в момента изглежда ето така:

Личи си, че е била голяма хижа.

След нея стигнахме до Дивотинския манастир.

История на манастира:

Дивотинският манастир "Св. Троица" е построен през 1046г. и е един от най-старите и запазени манастири около София. След завземането на София от турците през 1382г. манастира е разрушен, като от тогава до днес са останали само малки дървени части от иконостаса и три стенописни икони. Светата обител е възобновена през 1875 г. и сред местните хора става известен и като Царски манастир, заради честите посещения на Цар Фердинанд, който подарил две каляски на тогавашната игуменка, майка Клавдия. Както повечето манастири, така и Дивотинският е поддържал килийно училище и подпомагал освободителните борби, като е приютявал Васил Левски. (текст сайт на българските манастири).