Моите 25 в Родопите



 

Обещах да направя списък с моите 25 любими места в Родопите, в отговор на една статия за най-хубавите кътчета в Норвегия, постната във Facebook от приятелка. Никога не съм ходила там, но моето сърце е в Родопите и най-естествено предизвиквам норвежците със снимки именно от планината с душа. Като че ли кадрите ще бъдат повече от 25 :) Имам сигурно над 1000 снимки, а предстоят, надявам се, още много пътешествия, галерията ще се увеличава!

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.


1. Над село Борово, близо до Кръстова гора.


2. Над с. Равногор. В ниското се вижда частичка от язовир Въча. Как стигнахме до Равногор е един друг въпрос. Беше през 2008 година. Пътищата покрай Батак бяха в ремонт. Решихме да пробваме "кратък път" през махалата над Батак през гората. След отбивката за Фотиново не трябваше да продължаваме, но ако се бяхме върнали, нямаше да вдишаме от най-чистия въздух, който някога е влизал в дробовете ни. Хм, и ремонт на съединителя щяхме да избегнем, но да кажем, че му е било времето :) А прекрасната, дълга 10 метра локва, точно преди селото, как да я забрави човек! Ще минем или няма да минем? Газ! Минахме!
До Равногор има, разбира се, и чудесен асфалтов път, но ние го открихме на излизане от селото.



3. Близо до един параклис над Равногор.


4. Църквата в Перущица, изключително въздействащо място.


5. Чудните мостове. Чудо на природата, до което можете да стигнете по асфалт ... или пеш от село Орехово, за ентусиазирани подготвени планинари. Има множество маршрути в района. Аз съм набелязала няколко :)


6. Ако искате да повишите нивото си на адреналин, не ви трябва скок с бънджи. Просто тръгнете към Ягодинската пещера. Пътят е еднолентов и двупосочен. Скоростта е ограничена до 20 километра в час. Първия път, когато минахме от там е било през 2005 година и за разкош реката беше съборила на места и без това тясното шосе.


6.а. Отново Буйновското ждрело.


 7. Пътят до пещерата Дяволското гърло също минава през ждрело, Триградското, но е по-широк и при пристигането коленете на шофьора не треперят :) Снимката е правена при изхода от пещерата. Има хора, които четат в нета, колко много стълби има за изкачване, колко са стръмни и колко е страшно. Ами не е. Близките Чаирски езера



8. Каньонът на водопадите край Смолян. Сега е моментът да ви препоръчам книгата
"Фото-пътеводител на българските водопади".



9. Това тук е изворът на река Арда. Положихме доста усилия, за да стигнем до него, защото водачът ни, кучето Рони, май се разсея по свои дела. Стигнахме с доста заобикаляне. Бяхме възнаградени от чудна гледка. Мястото е вълшебно.



9 а. Същото място.


10. Край с. Горна Арда.




11. Дяволският мост на река Арда. Още за меандрите на река Арда.


12. Перперикон. Лятото е лош сезон за посещение. Жегата е смазваща.



13. Един от параклисите над с. Момчиловци.


14. Гледка към Момчиловци. В селото отседнахме с помощта на стария, изпитан във времето метод - чрез питане в местната кръчма. Да са живи и здрави домакините ни, чудесно семейство. В Родопите в отношенията с хората винаги се усеща обич. Благодарна съм за това.



15. Над Момчиловци бай Васил е сътворил приказка в гората. Изградил е кътове за отмора, но и за размисъл.


15 а. Чешма.

15 б. Негово творение.




16. Дупчов камък. Изглед към Момчиловци.



17. Пампорово през зимата. Има една дълга и неприятна тема, за съсипването на планината, за изсичането на горите. За това, как казах на децата, че отиваме на една голяма поляна, а се озовахме на строителна площадка (за района на х. Студенец става дума.) Гледам си снимките от лятото на 2008 и си мисля, че въпреки първоначалния шок, там все пак е имало някаква поляна. Вече няма. Но винаги може и още!

18. Язовир Голям Беглик. Ледена красота.


19. Гудевица и в далечината - Гоздевица. Махалата, станала известна от разказа "За петата ракия или колко е хубав животът". В Гудевица едни млади хора с голям ентусиазъм възстановяват човешкото у хората. Читалище "Бъдеще сега". Изненадахме ги буквално в гръб, идвайки от Речани през махала Алиговска. Следващия път - до връх Ком и Гоздевица. Домакините ни в Речани впрочем имаха забележки към разказа на Георги Бърдаров.
Повече за Арденското корито

20 с. Арда. Снимката я преправих в Пикаса да изглежда по-стара. Отива й :)



21. с. Могилица, Агушевите конаци. Дом на 6 поколения, минала през опустошението на всякакви режими.



22. Ето така ни посреща с. Орехово. Съвсем близо до Хвойна.

















23. Край Юндола. Повече за Велинград съм писала тук.

24. Пролетни минзухари край язовир Доспат


25. Купа сено край с. Давидково, близо до с. Баните


26. Пак там.

27. За това място съм писала повече тук, ...


...за музея в гараж. 


28. В района на с. Баните и по-точно по трасето Баните - връх Свобода, пътникът е изкушен да поспре на множество места за почивка. Гледах ги и си мислех, че майсторите са се съревновавали чия чешма ще стане по-красива.









29. Глухите камъни, Източни Родопи.

Снимка номер 30 - една от емблемите на района на Смилян - Смилянският боб.
Още идеи за разходки в Родопите можете да намерите тук.


Казвам ви "До много скоро" :) 
Приятни пътешествия в любимите Родопи!

Линк към всички публикации за Родопите

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

 
    


0 Коментари