Великден 2012 година в Мезек

В четвъртък вечер още не знаех, че ще пътуваме :). Затова тръгнахме чак по обед в петък. 13-ти. Разпети петък. Всички имахме нужда от среща с природата след тази така дълга и снежна зима. Пътувайки на юг всичко около нас ставаше все по-зелено и разцъфнало. За алергичните в този пейзаж няма нищо хубаво, за съжаление. В Мезек обаче климатът е много здравословен. След дълго пътуване най-накрая стигнахме.

На другата сутрин се отправихме към тракийската куполна гробница в непосредствена близост до селото. Имаше човек, който чакаше туристите и ни разказа накратко историята. Бяхме впечатлени колко е свеж и приятен въздухът вътре, въпреки хилядолетната възраст на градежа и дългия коридор. Находките, открити при разкопките са в София, в Археологическия музей.

След гробницата искахме да видим крепостта. И тя е близо до селото, но над него. Има асфалтов път до нея.

Гледката от крепостта. Внимание, през лятото само с високи обувки и дълги панталони! Има змии. Дори по време на нашето посещение предупреждаваха за кърлежи по поляните край селото.

Да кажа нещо много важно. Хората носят този характерен дух на гостоприемство и ние отново изкарахме отлично.

Хронологията на пътуването ни води до ресторант "Свети Никола" в Свиленград :) Местни хора ни го препоръчаха категорично като най-правилния избор за хранене в града. До него има невероятна детска площадка, на която моите деца бяха сами и се налудуваха както те си могат :)

В центъра на Мезек има много стар чинар, за възрастта му не е постигнато единодушие. Дървото е много впечатляващо. Близо до него е църквата, в която запалихме свещички на празника.

В това гнездо живее двойка щъркели. С голям интерес наблюдавах какво правят, как си ремонтират жилището, как общуват помежду си.

На третия ден от Великденските празници се качихме до връх Шейновец. До него има и екопътеки, върви се доста километри и екскурзията отнема цял ден. Но ние имахме и други планове, затова потеглихме с колата. Асфалтовият път води до телевизионната кула, която се вижда от равнината много преди да се стигне до Мезек. От селото до върха се стига за по-малко от 30 минути. Там горе духаше много силен вятър. Пред очите ни се откри първо чудесна панорама към язовир Ивайловград, а след като се качихме до паментика гледката към равнината ни изуми.

Този блог е свързан със сайта Земя благословена blagoslovena.com - туроператор и туристически агент.

Ех, този вятър... Оказа се, че времето при нас въпреки силния вятър е било много по-подходящо за екскурзии, отколкото в другите части на страната. Доста наши познати разказаха после, че при тях е валяло дъжд през цялото време.

Обядвахме в Мезек и се отправихме към Глухите камъни. За тях можете да почетете в нета наистина много. Аз ви препоръчвам да отидете. От с. Малко Градище се влиза в планината и се пригответе за завои. На средата на пътя до поляната, от която започва пътеката, има отбивка с чешма и камара от боклуци :( Единственото грозно място, което видях, по време на цялото ни пътуване. Надявам се отговорните институции за имат грижата да го почистят, след като хората не се сещат сами. Стигайки до началото на пътеката преживях друго неприятно усещане заради чалгата, надута от огромни тон колони. За бира-скарата няма и да споменавам, то се знае... Има съборени дървета по самата пътека и според мен това е направено нарочно за да възпрепятства кросовите мотори и АТВ-тата. Преходът до самите камъни и много приятен и лек. Трае може би 40 минути, но часовник там не съм гледала :) Два часа (по чужди данни:) ни отне разходката с разглеждането на цялата местност.
Цветовете на скалите, на дърветата, всичко е прекрасно през пролетта.

След тези скали има по-стръмна и хлъзгава пътека до самото светилище.

Тук е място за снимка на стълбището, изсечено в скалите, но нямам подходяща за качване.

Ден последен, прибиране към София. По път спряхме в Хасково да видим най-високата статуя на Света Богородица. Влизайки в параклиса веднага се сетих за тракийската гробница в Мезек, в която няма капка влага. Докато в този параклис имаше избили петна влага, а е строен 2003 година :( Качество...
До статуята има красива камбанария.

Какво не видяхме, а искахме: Църквата в Узунджово и гробницата в Александрово. Защото не работи в понеделник. А на отиване не успяхме да се вместим в работното време до 17 часа.

Беше поредното прекрасно пътуване до Родопите в техния най-източен край.
Благодаря на приятелите ни и домакините ни, които направиха преживяването незабравимо!

Още за Източните Родопи: тук и тук.